Валс

Първият танц, който се изпълнявал в размер 3/4, бил народен и се наричал Volta. Танцували го селяни от провинциалната част на Франция (около 1559 год.).
За Volta също се твърди, че произлиза от Италия (пак по същото време).
В действителност думата "volta" е от италиански и означава "завъртане(то)", което показва, че дори в най-ранната си форма Виенският валс правел впечатление с въртенията, които съпровождали изпълнението му.
Volta станал добре известен танц сред кралските дворове на Западна Европа през 16-ти век.


Съществува съвременен Норвежски валс, който е народен танц, подобен на Volta по това, че има сходни въртения. Разликата е там, че при норвежския танц партньорите трябва да правят стъпки един около друг (това означава, че на всеки един от двамата се налага буквално да "крачи", за да успее да заобиколи от едната страна на партньора до другата).
Налага се кавалерът да помага на дамата при големите стъпки, като я повдига, което от своя страна придава грациозност на изпълнението.
При Volta моментът на приповдигане е бил съпроводен от здрава прегръдка между партньорите. Тази интимност накарала Луи XIII да сметне танца за неморален, вследствие на което Volta бил забранен в кралския двор.

Първият танц в размер 3/4, който бил зарегистриран, се нарича "Hole in the Wall" и датира от 1695 год.

Първата музика, на която вече се танцувал валс ("Waltzen"), се появила в Германия през 1754 год. Не е напълно ясна връзката между Volta и Waltzen, но едно от сходствата е преводът на името на германския танц - то означава "въртя се".

Waltzen, според описание от 1799 год., представлявал танц, при който дамите придържали роклите си, за да ги предпазят от влачене по пода или от това да бъдат настъпани.
Роклите били вдигани толкова нависоко, че понякога представлявали истинско було, закриващо напълно танцуващата двойка. Това предполага, че и тук хватът е бил доста близък, което оправдава споровете около моралността и на този танц по това време.
Стигнало се дотам, че бил публикуван памфлет, наречен "Proof that Waltzing is the main Source of Weakness of the Body and Mind of our Generation" ("Доказателство, че танцуването на Валс е основният причинител на слабостта на телата и разума на нашето поколение") през 1797 год.

Горещата и директна критика спрямо танца не дала резултат - валсът стигнал Виена, където за кратко време станал толкова популярен, че за малък интервал от време били отворени огромен брой бални зали (като Zum Sperl през 1807 год. и The Apollo - през 1808 год.), за да се създаде място за изява на хилядите (!) танцьори.

Танцът бил представен в Англия през 1812 год. под името Германски валс и бързо станал хит. Целият 19-ти век бил повлиян от този танц, славата на който растяла благодарение на музиката на Йозеф и Йохан Щраус.
Тъй като Валсът е бил първият танц използващ близък контакт между партньорите, което по това време е било считано за аморално поведение църквата забранява изпълнението му в редица публични зали в Европа. Разбира се Валсът издържа на този натиск, но се обособява в два различни стила: по-бавния и спокоен Английски валс изпълняван във Френските и Английски зали и бурния Виенски валс, възприет от “твърдоглавите” германци, които отказват да се подчинят на църковните забрани.

Английският валс се практикува със съзнанието, че джентълменът изчаква да започне музиката преди да постави ръката си на кръста на жената, която освен това трябва да е с ръкавица. Танцът се е изпълнявал преди всичко за демонстрация на елегантност, а не за удоволствие.

От друга страна Виенският валс си създава име на неморален танц, тъй като се танцува главно от младите, които не се страхуват от Църквата и обожават неговата подвижност и свобода, изразена във високото му темпо, плъзгащите и въртеливи движения прогресиращи около цялата зала.

 

Източник





{START_COUNTER}